RSS
Nov 25

Възможност в КТД за ползване до 2 часа почивка за лични неотложни нужди в рамките на работния ден?

Въпрос: Ако договорим в КТД възможност за излизане в рамките на работния ден - примерно до 2 часа - за лични неотложни нужди, като какъв отпуск е законно да се отнема на работника и на служителя - платен или неплатен ?
И ако се случи някаква злощастна ситуация в рамките на тези два часа работникът на работа ли е или е в отпуск ? Има ли подобни практики в други предприятия.
С нетърпение ще очаквам Вашият отговор. Благодаря Ви предварително

Отговор:
В КТ няма разпоредба, която изрично да забранява подобни договорки, т.е. клаузи в КТД. В тази връзка в случая от значение е чл.50 КТ.[1]
Въпросът е как можете да оформите отсъствието в размер на 2 часа дневно и как да определим това отсъствие- като отпуск или нещо друго? В тази посока, по мое мнение, възможностите са две:
І. Отпуск. Да, но какъв? Поначало отпуските се определят и изчисляват в дни, а не в часове. И това правило, като повечето, има изключение, а именно:
1. Един особен вид отпуск е уреден в чл.157, ал.1, т.6 КТ, за който изрично е предвидено, че е в часове.
2.Отпуска по чл.159, ал.1 за синдикални дейци.[2]

Ползването на платеният годишен отпуск по чл.155 КТ, е допустимо и на части, което обаче означава ползване в дни, а не в часове. Същото се отнася и за неплатения отпуск по чл.160КТ.
Отделен въпрос е, че в практиката се срещат случаи, при които по взаимна, неформална, уговорка между работник и работодател се ползват определен брой дни от платения отпуск, които се натрупват като часове, например 4 дни работя по 4 часа, а за тези 4 дни отчитам ползване на 2 дни ПГО(платен годишен отпуск) по чл.155 КТ. Тоест ползва се в часове, а се отчита официално в дни. Това са отделни случаи на повишено доверие и разбиране от страна на работодателя. Изрично това не е уредено в закона!
Така както задавате въпросът става дума за отпуск от типа на тези по чл.157 КТ.[3] По мое мнение назряла е необходимостта да се мисли за някаква правна уредба на подобно ползване на части от платения или на неплатен отпуск или пък да се създаде самостоятелен отпуск, респективно режим в тази посока, но това е ще се регламентира в бъдеще.

Спорно е, предвид на чл.50, ал.1 КТ, дали в КТД може да се създаде текст по силата на който да се възприеме такова частично, по часове натрупване на дни било то за платен (чл.155), или неплатен (160 КТ) отпуск .

Например:

„Чл.1.Страните по КТД се договарят ползването на платен годишен отпуск по чл.155 КТ в съответствие с чл.172 КТ да е възможно с натрупване по часове, не повече от 2 часа на ден, и не повече от 4 дни отпуск общо за годината, като ползването и отчитането на тези отпуски се подчинява на специално разработен механизъм - приложение и неотделима част от този КТД с оглед неговото разрешаване, отчитане и заплащане.”
Чл.2. В Приложението по предходния член се урежда и заплащането на труда при ползване на отпуск по този ред.”
Нормално е в подобен пример да се мисли и за това какво възнаграждение ще получи работника за деня, в който е отработил не 8, а 6 часа.
Проблемът възниква с оглед на това дали КТ допуска подобен запис, дали нормите относно определянето и изчисляването на отпуска не са императивни по отношение на това, че отпуска се изчислява само и единствено в дни (с изключението по чл.157 и чл.159, ал.1КТ, което потвърждава правилото).
Ако приемем, че нормите са императивни, то тогава от гледна точка на чл.50, ал.1 КТ подобен запис в КТД би следвало да бъде недействителен. Ако запишем нещо подобно, подобен текст в КТД, той ще породи правни последици, т.е. ще може да се прилага, но може да се случи така, че някой да потърси от съда по реда на чл.60КТ[4] обявяването на този запис за недействителен. Но докато съд не се произнесе по иска за недействителност този запис произвежда правни последици. Така че с известни резерви подобен запис може да бъде възприет. Ако страните го включат в КТД, то тогава:
- те следва да разработят точен механизъм относно това как се следи, отчита, контролира и т.н ползването на този режим.
- да очакват някой да го оспори и да поиска обявяването му за недействителен.
- Да премислят всички финансово-счетоводни последици с оглед на това и те да са в крак със специфични законови изисквания.

ІІ.Почивка.

Втората възможност е да се мисли за някаква почивка в работното време-чл.151КТ.[5]
Например:
Не виждам пречка, чрез КТД или в Правилника за вътрешния трудов ред да се уреди почивка по чл.151, ал.1, изречение 1-во с основание – „лична нужда” в размер до 2 часа на ден, но не повече от 4 пъти месечно.
По мое мнение в дадения случай не може да се опасяваме от приложението на чл.50, ал.1 КТ. В Наредбата за работното време отпуските и почивките има изричен запис за това, че в Правилника за вътрешния трудов ред се определя всичко по отношение на работното време и почивките.[6] Аз съм на мнение, че в този случай, ако работодателят е съгласен, подобна почивка може да уреди чрез КТД или в самия Правилник за вътрешния трудов ред. Разбира се и при нея ще възникне необходимостта от създаване на прецизен ред, правила за искане, разрешаване, отчитане, последици спрямо работната заплата, тъй като ще бъде намалено работното време от 8 на 6 часа и т.н.
Не ми е известно някъде, в други предприятия, да има подобни записи. Предполагам няма да възразите, ако поставим този въпрос и публикуваме това становище в нашата мрежа по трудови, синдикални и социални права и КТД разбира се като изчистим персоналните данни- предприятие, имена и т.н.

Дано сме Ви били полезни.


[1] Предмет
Чл. 50. (1) С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона.
(2) Колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан.

[2] Чл. 159. (1) За осъществяване на синдикална дейност нещатните членове на централни, отраслови и териториални ръководства на синдикалните организации, както и нещатните председатели на синдикалните ръководства в предприятията имат право на платен отпуск в размери, установени в колективния трудов договор, но не по-малко от 25 часа за една календарна година.

[3] Отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения

[4] Иск за обявяване на недействителност
Чл. 60. Всяка от страните по колективния трудов договор, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага, имат право да предявят иск пред съда за обявяване на недействителност на колективния трудов договор или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят.

[5] Почивки в работния ден
Чл. 151. (1) Работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути.
(2) Почивките не се включват в работното време.
(3) ………………………………………………………………………………………

[6] Раздел л II
Разпределение и изчисляване на работното време
Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) (1) В Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови